На 27 февруари в сградата на ПГПЧЕ „Димитър Димов“ се случи паметно събитие за град Плевен и за всички, които принадлежат към училищната общност. Последният работен ден на дългогодишния директор Юрий Тодоров преди неговото пенсиониране отключи океан от чувства и се превърна в истински емоционален трус.
Целият колектив на гимназията изпрати подобаващо своя уважаван ръководител. Макар административното решение това да се случи в средата на учебната година – само месеци преди матурите – да породи тревога и смут, именно то се оказа детонаторът на едно истинско чудо. Чудото на любовта и единението. Учители, ученици, административен и помощен персонал се сляха в едно в своята признателност към човека и директора, оставил ярка следа в историята на училището.
Посрещнат и изпратен с бурни аплодисменти, г-н Тодоров премина през шпалир от ученици, за да застане пред препълнения двор на гимназията. Събитието бе открито от заместник-директора Елена Василева, след което Нела Златарска прочете и връчи Благодарствен адрес. Силвия Стоянова поднесе изискан букет, а развълнуваният директор се обърна към присъстващите с думи на благодарност и равносметка.
В словото си той подчерта дългогодишната си връзка с гимназията – като ученик, учител и директор – и отправи топли благопожелания към всички. Саша Върбанова му връчи кутия с лични послания от учителите – свидетелство за уважение, което не се измерва с думи.
Кулминацията на тържеството настъпи с песента „Ако си дал“ на Емил Димитров – химн на отдадеността и човешката щедрост. На този фон учениците поднесоха своите цветя на благодарност, а вълнението по лицата им говореше повече от всяка реч. Те подариха на своя директор и кутия с лично написани послания – спомен, който ще остане завинаги.
Финалът бе белязан от любимата песен на г-н Тодоров – „Как хочется жить“ на Рождество. Под звуците ѝ учители, служители и ученици се сбогуваха лично със своя дългогодишен ръководител. Дрон засне обща снимка – символичен край на официалната част, макар че дълго след това никой не бързаше да си тръгне.
Впечатляващ е и фактът, че цялата организация е осъществена само за два дни и пазена в пълна тайна – доказателство за силата на сплотената общност.
С това сърдечно изпращане Юрий Тодоров получи признание, което рядко се случва приживе – достоен и заслужен венец на един дълъг професионален път. С неговото пенсиониране приключва цяла епоха от историята на гимназията.
Остава благодарността – за спокойната и градивна атмосфера, за човечността и отдадеността, за умението да ръководи без авторитарност и да бъде близо до хората, без да губи авторитета си.
От сърце му пожелаваме здраве, спокойствие и радост в новия етап от живота му.
Следвай Плевен24.НЕТ във Facebook, Instagram, WhatsApp YouTube и Viber